Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2013 19:06 - ЖИВОТ, ДАРЕН ЗА СВОБОДАТА!
Автор: hello Категория: Музика   
Прочетен: 1194 Коментари: 0 Гласове:
0



 ЖИВОТ, ДАРЕН ЗА СВОБОДАТА! 

Победата на Девети септември 1944 година  не дойде даром!

Тя беше извоювана с цената на неизброими човешки жертви,..пролети от царския режим!

В бой за народна свобода на 5 май 44 година в самото сърце на

Средна гора падна с пронизано чело от вражи куршум,прекрасни

ят партизански интендант и командир Петър Дончев Манов-Орлин от с.Калифарево,Велико Търновско.За неговия величав подвиг и за героичната му смърт ще разкажем в следващите ре-дове…..

На 4 септември през нощта ,четата ,под вещото ръководство на

Орлин овладява успешно с.Бенковски.Много общински ценни

книжа са  изгорени,а на селяните е вдъхната още по-силна вяра

в близката победа.Свършвайки своята работа,народните закрил-

ници подкарват два коня,натоварени с храна и провизии и бързо се насочват към Средна гора.

-- Ето го!Мостът е близо!Те ще минат по него и скоро тъмнината

ще ги скрие в гъстата гора.Но врагът не спи.Той е предупреден и

затуй зорко охранява моста.За да избегнат сблъсък и евентуални

жертви,партизаните решават да минат реката,далеч под моста.

Пролетните  дъждове са удвоили и утроили мощта на рекаТопол-

ница.Тя лудо се мята и с рев влачи камъни и дървета.Това не стряска партизаните.Те,които не един път са превъзмогвали далеч по-големи трудности и не един път са се срещали лице с

лице с врага,та сега да ги уплаши една река..!Хващат се един за

друг за ръце и нагазват.Вълните заливат телата до кръста,ледена

та вода пронизва чак до костите!Дрехите натежават и ха да ги по

влече,но те вървят уверено към спасителния бряг.Реката е толкова разярена,че повлича един от конете.Животното успява да се измъкне от водните талази,но без скъпоценния товар.Изморени от водната битка и мокри до кости,партизаните бързо потеглят по

Кьой-дере.Местността им е позната.Та нали не за пръв път минават оттука…Още малко усилия и Средна гора като майка-закрилница гостоприемно ще ги приюти.Ето го и билото!То се вижда вече.

Под сами върха,в едно дере,което се разделя на два ръкава  партизаните отсядат да си поемат дъх и да  отпочинат.Техният другар Георги Цанов-Върбан  малко по- настрана се преоблича…

но внезапно идва и тревожно съобщава:

--Идат жандармеристи, въоръжени със шмайзери!.......

Изживял нанесения му удар,врагът се втурва по следите  на

народните закрилници.И ето ги! Жандармеристите се намират на някакви си петнайсетина метра от партизаните,потулени зад стволовете на дърветата !...В този момент на върховно напре

жение еква мощният,повелителен глас на Орлин!..Смелият

командир нарежда:

-- На оръжие  другари!Тежката картечница на левия фланг,а леката …..на десния!

С такова огнестрелно оръжие партизаните не са били въоръжени,но благодарение на гъвкавия и съобразителен ум на

партизанския командир врагът е заблуден…!.Властният глас на

командира и издадената от него заповед изведнъж стъписва про

тивника!Той се колебае…….

Командирът казва на партизаните:

-- Ще приемем близкия бой!Ще допуснем жандармеристите да се

доближат до нас,за да можем  повече от тях да унищожим!

И започват битка на живот  и смърт! Те са само шепа,а техният противник е модерно въоръжен и многократно ги превъзхожда!

Партизаните стрелят добре.Силният групов и точен огън попада

право в целта!Врагът е принуден да потърси ново убежище…..

Дълбоко в гърдите на всеки партизанин кипи мъст за отплата и

възмездие!Затова те стрелят със жар по полицейските униформи!

Партизанинът Симеон Павлов/Дойчин/ с такава стръв се бие,че не усеща как се  отделя на около50-60 метра от групата.Той стреля  по двама полицаи и е сигурен,че ги е повалил.!Затуй се

хвърля в дерето да им вземе шмайзерите-не малко партизани

имат нужда от тях,….,но в този момент полицаите се изправят

невредими и с луд бяг се скриват в гората….

Увлечен от интензивната стрелба,той не забелязва,че пушката му

се е спукала и разсейва патроните близо до него.Останал без

 оръжие той тръгва да търси четата.Върху сипея близо до една скала вижда командира си-Орлин и Георги Минев/Чапаев/.,

прегърнати братски.  Орлин радостно възкликва!

-- Дойчине,чуваш ли как пеят в Средна гора сръбските карабини.!

Дойчин му отговаря,че е възхитен от това оръжие и му иска нова

карабина,понеже неговата е извън строя… Тогава Орлин  вдига ръката си и дава заповед:

-- Четата да се изтегли по билото!Ей там,в гористата част на Средна гора,с малка група аз и Чапай ще прикриваме и след това

ще ви догоним..!

Но коварната съдба бе решила тук да прекърши крилете  на безстрашния сокол  от Килифарево!!!.....

На помощ на жандармерията идва редовна войска.

Тя обсажда малката група партизани от всички страни.. Положението става много тежко!Застанали прави Орлин и Чапаев обмислят какво да предприемат по-нататък..!

Четиридесет партизани  вече са се изтеглили на безопасно място!.

Но внезапно отекват  няколко изстрели и разкъсват тишината

в долината!Из дъбравата се разнася мощният,но сломен от скръб

глас на Чапаев:

--Другари!Фашистите  убиха нашия командир!Но вие, царски псета ще платите скъпо за него!!!........

Коварният куршум  пронизва вдъхновеното чело на младия двадесет и четири годишен  безстрашен  герой!

.Аленочервена кръв обагря ръцете на Чапаев,който държи безжизненото тяло на своя любим командир и  другар в последна братска прегръдка!Гордата глава се  отпуска полека..Буйната къдрава коса и брада са обрамчили  красиво и мъжествено лицето на младия човек….споделил  Ботевската участ….!

Врагът с двойно по-големи сили се нахвърля върху шепата смели

партизани…!Малката група  се  оттегля,без да  успее да вземе със себе си тялото на своя  командир. Фашистките  главорези знаят цената на всяка партизанска  глава!Те свалят трупа  на партизанския командир в с.Радославово/Чавдар/ за гавра и поругание.След това село дни наред гаврата с тялото е продълже на   на площада в гр.Пирдоп…Чак когато кръвожадните фашисти

се насищат на това поругание,те отрязват главата и я разнасят из

околията за сплашване на населението,след което я изоставят в

Елин Пелин.!

Но народът не се уплаши!!!С победата  на 9 септември през 1944

 година,той помете  фашистките мракобесници!!!........

Народът  погреба с почести тялото на  Орлин в родното му село Килифарево така, както заслужава един голям герой !!!

  На лобното място,там където Орлин посреща героично смъртта-

в сърцето на Средна гора, сега стои безмълвна бяла паметна плоча!

    Всяка година ,когато ледовете на Тополка се разтопят и омайващия дъх на теменугите  примамва…….Стотици хора се

стичат  на това място-Светиня!Те идват тук, за да  почетат паметта на героя!

      Всяка година, когато върху паметната плоча разцъфват дъхави горски цветя,те безмълвно разказват за един героичен

живот,отдаден  в името и за свободата на България!Те разказват

за смъртта на прекрасния партизанин,човек и комунист

Петър Дончев Иванов/Орлин/

           По спомени на Георги Цанов и Симеон  Павлов-

           бивши партизани от отряд “Чавдар”

           написал:

           Иван  Генчев  Караиванов         

                31 август 1968 год.         

гр.Средногорие, кв Пирдоп ул.”Чавдар”№ 18

       
           
Игумен Н от Света Гора,Атон

И  преди съм ви казвал и сега пак ще повторя:

Не приемайте никакви неприятности и огорчения присърце

/освен собствените ви грехове/.

Всичко в този живот бързо преминава.Погледнеш-и вече няма нищо:нито скърби, нито хора !

Всичко,което може да ви се случи,вече се е  случвало преди вас и всичко е отминало.Ще отминат и вашите беди.

А вие вървете  след Христа без да се спъвате от нечий завистлив и неприязнен поглед,или от нечии странни,обидни думи.

Запазвайте бодрост на духа,твърдост,вътрешна свобода в съчетание с послушание и пълно безстрашие.

 “ КОЙТО Е ВЯРВАЛ  ГОСПОДУ НЕ  Е   БИЛ ПОСРАМЕН “

               /Сир.2; 10/

                       ПОДВИГЪТ НА КАТЕРИНА

Като баща – грижовник е прегърнал родния Балкан малкото селце Църквище.То отстои на близко разстояние на северозапад от кв.

Златица-гр.Средногорие.

Дали знаят нещо повече жителите  от  тази селищна система за историческото развитие на това село?Че, то е изградено и разположено върху развалини на църкви,..!Ето защо носи това име.!Знаят ли,че това име селцето е получило след освобожде

нието от турско иго,а преди турците са го наричали – Клисе-Кьой

Това село много допаднало на турците,затуй построили в него джамия.Но минарето на джамията не се задържало и всеки път

рухвало.Някаква тайнствена сила  го събаряла! И това се случвало всеки път,когато ходжата се качвал да призове своите сънародници на  молитва.В същия момент някаква невидима сила

връхлитала и от минарето не оставало нищо.Но верни на своя фанатизъм,турците решили да си опитат още един път късмета!

Отново построили те минарето.Но този път те решили да поканят

някой ходжа- свят човек!Турците допускали, че разрушаването на минарето се дължало само на греховността на ходжите.

Докато чакали да пристигне техния човек,те охранявали най-строго минарето и не допускали вътре  никой да влиза.

Уреченият ден дошъл. Писнали зурни, задумкали барабани и

турците посрещнали  с гръмки тържества своя ходжа ,светец!

И когато той се покачил на минарето,тамън изрекъл първи слова

и върху него изневиделица налетяла  красива  млада жена

със златни коси! Тя била наметната  с белоснежна мантия, а в

ръката си  държала голям и остър кинжал.!  На светия ходжа  не му оставало нищо друго,освен по най-бърз начин да се

намери на земята.И тогава над минарето се извисил мощен женски глас,който властно заявил!!!

 -- Аз  никому няма  да позволя  върху християнски  светини да

се пее и чете с езика на безверници,защото това е подигравка 

с честта и достойнството  на моя измъчен български народ!........

След това предупреждение,минарето с трясък се срутило!!

Тази случка всяла ужас у турците и се понесла  от уста на уста из съседните села.Изпарил се и бабаитлъка на местните агаряни,

които като минавали покрай минарето особено нощем изпитвали

панически страх и затуй винаги го заобикаляли…….И тъй турци

те изоставили минарето в руини като ням свидетел на агарянската

безнравственост.

След освобождението ни от турско владичество,селото отново

бива заселено….Но легендата за този героичен подвиг живее и

днес!Разказва се,че жената,която събаряла минаретата и изгонила

ходжата се именувала Катерина.Местното население възвеличило

подвига на тази тяхна Закрилница и всяка година в нейна чест на това паметно място организира величествен събор!!!

А малкото село Църквище измени своя образ донеузнаваемост.От някогашните схлупени  35 къщи не е останало и следа.

Днес,в обновеното Църквище издигат снага 150спретнати  къщи с близо 500 жители.Освен в селското стопанство,трудещите от това село отдават своя труд в открития трикотажен  цех към

ДИП “Йорданка Николова” в кв.Златица.Така малкото селце

Църквище днес укрепва и се развива в съвременни условия.

                             Иван Г. Караиванов

             СВЕТИ ЙОАН МИЛОСТИВИ  

,ПАТРИАРХ АЛЕКСАНДРИЙСКИ




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hello
Категория: Музика
Прочетен: 573844
Постинги: 221
Коментари: 2
Гласове: 177
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031